Атанас Скатов: Всеки, който е тръгнал да изкачва върхове знае, че може и да не се върне жив

Алпинистът Атанас Скатов ще гостува на 27-ми март в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен, за да представи книгата си „Манаслу – душата на планината”. Няколко дни преди пристигането на Скатов в града, наш репортер разговаря с него за книгата му, за върховете, трудностите и бъдещето.

Здравейте г-н Скатов. Изключително ми е приятно, че имам възможността да проведа този толкова интересен разговор с вас. Въпросите, които искам да ви задам са толкова много, но със сигурност ще оставя някои за премиерата на книгата ви в Шумен.

През 2015-та година излезе първата ви книга „Богинята Майка на вселената“, която сте написал по вашите дневници, водени по време на експедиция. Кое ви вдъхнови за „Манаслу – душата на планината“ ?

„Манаслу – душата на планината” също е писана по дневниците, които водя всеки един ден от експедициите. Тя е първата от поредица книги под общото заглавие “Над 8000 метра” към проекта ми за изкачване на 14-те осемхилядника, или така наречената „Хималайска корона на планетата“.

Тръгвайки към върха, мислите ли и за опасностите? Усещате ли страх от самия път нагоре?

Всеки знае, че като се е захванал с такова нещо, всичко може да се случи. Просто, ако изпитваш страх – не тръгваш. Има огромен шанс и да не успееш да се върнеш жив.

При едно от изкачванията ми имаше смъртен случай и когато си тръгвах от експедицията се наложи да пътувам с хеликоптера, в който беше тялото му. Хеликоптерът беше толкова малък и нямаше никакво място, наложи се буквално да стоя върху тялото му, което си беше доста смущаващо.

От всички покорени върхове, кой беше най – запомнящият се за вас?

Тези континенталните осемхилядници са много трудни, експедициите до тях са много трудни. Аз лично се наслаждавам повече на по-ниските, защото там наистина можеш да изпиташ удоволствие, няма го големия риск. Със сигурност са по-приятни от суровите върхове.

Връх Еверест? И то не едно – там имате две изкачвания.

Да, Еверест го изкачих през 2014-та и през 2017-та година. Двата пъти бяха коренно различни, но 2014-та изкачването ми беше по-приятно. Самите маршрути са много различни, а и времето е от огромно значение. През 2017-та един от шерпите загина в ръцете ми, от което ми стана още по-тежко…

А веганството пречи или помага? Вие сте първият веган в света изкачил най-високата точка на Земята.

Със сигурност не ми пречи. Във всички експедиции колегите ядът огромни количества месо и животински продукти. Аз месо не ям вече 12 години и до сега наистина не ми се е отразявало по някакъв начин. Първо през 2006 – 2007 спрях месото, тогава всъщност бях започнал да се занимавам и с йога, а малко по-късно спрях да ям и риба. Животинските продукти – яйца, мляко, сирене, тях ги спрях  като експеримент в началото на 2012-та година, за да видя дали е възможно. Животновъдството е един основните фактори за замърсяването на околното среда и исках да проверя, дали е възможно с такъв режим на хранене човек да се натоварва, а и да живее нормално.

Нямам как, да не ви попитам и коя е следващата ви цел?

След две седмици заминавам за шестия по височина връх на планетата Чо Ойо в Хималаите. Очаквам да е доста трудно изкачване, защото за първи път ще изкачвам без да вземам със себе си шерпа-партньор и няма да използвам изкуствен кислород. Знам, че никак няма да ми бъде лесно…

Въпросите около експедициите и преживяванията ви са безброй и съм сигурна, че шуменци очакват с огромно нетърпение срещата си с вас и възможността да се потопят в атмосферата на вашите разкази за докоснатите върхове.

 

 

 

 

 

 

 

Подобни

Leave a Comment

seven − 1 =