Български пощи – богато минало и неясно бъдеще

След Руско-турската Освободителна война, временното руско управление предава на българските власти всички пощенски и телеграфни станции с целия им инвентар и съоръжения.

През 1879 година броят на ПТТ станциите у нас е бил 41. В същата година в употреба влизат и първите български пощенски марки, известни като „сантими”, тъй като поради липса на българска национална парична единица в този момент е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз, къде и България членува.

През 1923 година в София е открито първото държавно телеграфно и пощенско училище.

През годините Български пощи просперират, като стават основна свръзка между българите в различните краища на страната и извън нея. Неуморни мъже и жени разнасят пратки, колети и писма по домове и институции.

И така до днес ?!

Тук идва въпросът – Как се отрази на Български пощи напредването на технологиите, навлязлата частна конкуренция на пазара и общественото доверие?

Този въпрос зададохме и на двете страни – на представител на Български пощи и на средностатистическия българин – изпращач и получател.

„Български пощи не са това, което бяха. Ние продължаваме да си вършим работата както трябва, но хората нямат култура, за да бъде всичко на ниво. Най – сигурно при нас остана да се изпращат препоръчани пратки, защото те стигат до получателя си само срещу подпис, а ако това не стане – се връщат на подателя. Проблем има при стандартните пратки. Основен фактор за това, че писма не стигат до получателите си е, че те нямат елементарната култура. Забележете само в колко от блоковете има нормални пощенски кутии. Над 80 процента са разбити, не се заключват или пък се намират във входа, който е заключен и нашият служител няма достъп. Има импровизирани места за поставяне на писма, каталози и други подобни, но тук идва и момента със съседа, който от любопитство е решил да види – какво сте получил вие… В такава среда на работа, липса на условия и създадени пречки – няма как да не се получава това недоволство от страна на потребителя“

„Не съм доволен. Обслужването не е сигурно. Получавал съм пратките си на друг адрес, а не на оказания от  мен. Очевидно е, че има нужда от сериозна реформа, за да отговарят на изискванията на клиента и да бъдат в крак с времето. Български пощи няма как да издържат на конкуренцията на частните куриерски фирми. Ако влизам в техен офис, то е само, за да платя някоя сметка“

Истината се крие някъде между факта, че хората са загубили доверие в държаните институции и това, че по – лесно е да изпратиш имейл, а не да отидеш до пощенската кутия, защото днес времето на всички е особено ценно. Няма как да се отрече и това, че има потребители, които са останали верни на пощите, но има и такива, които никога не са поставяли пощенска марка върху плик…

Подобни

Leave a Comment

seven − two =