В Никола Козлево откриха алея на старите родове, поставили основи на селото

На скромна церемония в градинката пред НЧ „Пробуда“ в Никола Козлево официално представиха родословните дървета на 9 тракийски родове, преселили се тук преди близо 140 години и поставили основите на новото село.

Своеобразната алея с пана на родовете е станала възможна благодарение на успешно защитен проект пред Министерство на културата на стойност 3600 лв. и едногодишна упорита работа по проучване и издирване на представителите на старите фамилии. Това каза пред СтрелаБГ Иванка Семерджиева, председател на читалището.

Деветте рода са: Бозаджиеви, Дюзови, Златеви, Канелови, Ковчазови, Мутафчиеви, Узунови, Попови и Яламови. Някои от наследниците на тракийци все още живеят в Никола Козлево, но по-голямата част отдавна са забегнали в големите градове и в чужбина, подгонени от недоимък.

Нека обаче се поразровим в миналото. Оскъдни са сведенията за Никола Козлево отпреди 1878 г. Ясно е само, че селището се обитава от черкези, които го напускат веднага след Освобождението. Първите български фамилии идват в района през 1881 г. от село Гюдюлери (днешното Черепово, общ. Харманли). Родното им село тогава е в състава на автономната провинция Източна Румелия, която обаче е част от все още силната Османска империя.

Новосъздаденото Княжество България, обхващащо териториите между Дунав и Стара планина, дори и васално, е било притегателен център за много българи от всички точки на Балканския п-ов. Няколко години след като първите тракийци стъпват в тогавашното Дживел, пристан тук намират и няколко семейства от село Главан, сега в община Гълъбово. Първото училище отваря врати за жадните за четмо и писмо малчугани през 1882 г. Първият учител бил Димитър Кърклинеца, а годишната му плата от 200 лв. осигурявали селяните.

Нови вълни от преселници заливат селото веднага след подписването на злощастния Ньойски договор и особено след като Южна Добруджа е предадена на Румъния. Бягащите добруджанци си създават дори отделна махала. През 1934 г., малко след преврата на звенарите, селото е кръстено на книжовника и революционер Никола Козлев. Данни от преброяването същата година показват, че населеното място обитават близо 1400 души, огромната част от които с български произход.

След засилената индустриализация и колективизация в годините след 1944 г., голяма част от хората напускат по посока градовете и към момента в Никола Козлево живеят около 800 души – роми, турци и българи.

Подобни

Leave a Comment

13 + 17 =