В Световният ден на достойния труд, Деница от Шумен разказва …

За 9-та поредна година на 7-ми октомври се отбелязва Световният ден на достойния труд. Честването му е свързано с поредица от информационни кампании, имащи за цел разясняване правата на трудещите се и подобряване условията на труд. Синдикатите по цял свят мобилизират силите си в подкрепа на Световния ден за достоен труд.

В деня на достойния труда, наш репортер се срещна с Деница от Шумен, която работи “за без пари” и смята, че именно труда в България, кара хората да губят достойнството си.

“Казвам се Деница… Не искам да ме снимате, защото се притеснявам, че някой от съучениците на дъщеря ми може да ме познае. Аз съм възпитавана в едно друго поколение, където съм научена, че срамна работа – няма, но сега вече усещам, че има. Работя като личен асистент на възрастни хора, а през лятото ходя да бера череши. Повечето, за които съм се грижила са били обездвижени и на легло. Сменям памперси, правя клизми, къпя ги, меря кръвно, давам лекарства и т.н. Има много хора, които са като мен, но повечето от тях го работят в чужбина, където поне заплащането може да оправдае труда. Аз получавам много по – малко от минималното заплащане на месец, няма платени осигуровки и пенсионни – какво остава да говоря за достоен труд. Знам, че има хора ще кажат – да е учила, но понякога не знам как ще ни завърти живота и какво ще ни поднесе … Исках да завърша, да имам висше, но след ранната смърт на родителите ми и това, че съм самотна майка, нямаше как…

Сега изкарвам пари, колкото да преживяваме, но от години внасям в една сметка, защото след още 3 – ще имам абитуриентка. Винаги съм гледала да и осигуря нормален живот, като на връстниците ѝ. Не съм я глезила, възпитала съм я и знам, че ми е благодарна и за малкото, което съм и осигурила в живота, но мен ме е срам. Не от работата ми, защото от нея си изкарвам мизерните пари с честен труд. Срам ме е от това, че не мога да и дам повече, защото го заслужава, срам ме е защото има хора, които ме гледат с пренебрежение, срам ме е защото живея в държава, в която ако не караш скъпа кола и не носиш скъпи дрехи – си никой… “

Подобни

Leave a Comment

14 − ten =