Даниела Челебиева, СБП–Шумен: Много от пчеларите са на ръба на оцеляването

За поредна година пчелари и любители на меда и пчелните продукти се събраха в НЧ „Напредък-1869“ в Шумен, за да почетат Св. Прокопий – закрилника на пчелите. Основен инициатор на отбелязването на празника е Съюза на българските пчелари в Шумен. По данни на министерството на земеделието и храните отпреди месец, пчелните семейства в страната се увеличават, а пчелините все повече се окрупняват, въпреки вноса на евтин мед от Украйна, което пък води до срив в изкупните цени у нас. Да коментира тенденциите в сектора потърсихме председателя на шуменския клон на Съюза на българските пчелари Даниела Челебиева.

Г-жо Челебиева, министър Порожанов заяви преди време, че пчеларството е много чувствителен сектор и той винаги е определян от земеделското министерство като традиционен и много значим за България. Държавата пък подпомага пчеларите чрез няколко финансови схеми. Удовлетворени ли сте от помощта, която получавате и какви са перспективите пред пчеларството в следващите години?

Държавното подпомагане на сектора изобщо не е добро. Определям го като изключително слабо и веднага правя сравнение със сектор тютюнопроизводство. За тютюнопроизводителите в страната всяка година се заделят по 80 млн. лева. , докато за пчеларите в най-добрите години, сумата не е надвишавала 7 млн. лева. И това при положение, че навсякъде се говори за ограничаване на консумацията, а и на производството на тютюни. Ако тютюна е вреден за хората, при пчелите няма нещо, което да не е полезно.

Въпреки недостатъчното подпомагане на сектора, както твърдите, за 2017 г. министерството отчита над 15% ръст в производството на пчелен мед у нас. Голям ли е броят на отказалите се пчелари и изобщо има ли кой да ги замести?

Пчеларите, които гледат над 150 пчелни семейства, стават все повече. Сериозно намаляват обаче тези, които имат до 10 семейства.  Броят на пчелните семейства се задържа един и същ през годините, но пчеларите като цяло намаляват. Едрите поглъщат по-дребните. Много от пчеларите са на ръба на оцеляването. Същевременно наблюдаваме, че в съседни нам страни, също членки на ЕС, изкупната цена на меда е много по-висока отколкото в България. 100 души членуват в Съюза на българските пчелари в област Шумен, а пчелините са малко над 300. Има и много нерегистрирани. След определена възраст много от пчеларите отпадат, а младите нямат желание да наследят занаята на родителите си, показва наблюдението ми.

Как се справяте с конкуренцията на евтиния и нискокачествен мед, внасян у нас от Украйна и други страни? Удовлетворяват ли ви изкупните цени през този сезон?

Изкупните цени на пчелния мед се задържат ниски и пчеларите не са доволни, тъй като не могат да си покриват разходите. Смятам обаче, че евродепутатът Момчил Неков се зае сериозно с проблемите, които сме поставили и вече опитват да ограничат вноса на пчелен мед от Украйна. Нека не забравяме, че има сериозен внос на мед от Китай, който е с много ниско качество. Там пчелите се хранят на ясла.

Давам ви за пример провинция Съчуан, където пчелите са загинали преди много години и не могат да се завъдят отново. Били са унищожени с пестициди. Натрупването на пестициди в почвата е толкова голямо, че дори да се закарат нови пчелни семейства, те умират бързо. Доволни сме от това, че се удължи мораториума върху неоникотиноидите, тъй като те бяха голяма заплаха за съществуването на пчелите у нас.

Нашите пчелари могат да задоволят потреблението на мед на вътрешния пазар. Важно е самите граждани да знаят, че ползата от употребата на пчелния мед е много голяма и ако се увеличи търсенето, това със сигурност ще подобри здравето на много хора. Съветвам всички да наблегнат на подслаждането с пчелен мед, вместо със захар и други изкуствени заместители, които дават странични ефекти върху здравето ни.

В много страни в ЕС производителите на пчелен мед успяват сами да пласират продукцията си на пазара. Как стои този въпрос в България?

У нас се въведоха много ограничения на пчеларите, които искат сами да продават продукцията си. Изисква се да бъдат регистрирани по Наредба 26 по Българска агенция по безопасност на храните. За изложенията на мед, които често организираме, също се изисква разрешение от Агенцията. Заплаща се и допълнителна такса. Иначе. мога да кажа, че огромната част от произведения мед у нас се изкупува и може би 4/5 от него се изнася навън. Твърди се, че българския мед е най-качествения в света, защото природата тук е много благоприятна, има разнообразие на билки и меда става изключително качествен и лечебен.

Какви са пречките пред по-масовото практикуване на т.нар. подвижно пчеларство у нас?

Пречката беше това, че до скоро нямаше подкрепа за подвижно пчеларство по Националната програма за пчеларство. Скъпи са самите машини, с които се разнасят пчелните семейства. Пчеларите не искат да рискуват и заради възможни кражби на кошери. Все още няма подобни застраховки. Би трябвало кошерите да се застраховат и срещу природни бедствия. Предната зима моите кошери бяха надупчени от кълвачи, а през пролетно-летния сезон градушка счупи капаците.

 

 

 

 

Подобни

Leave a Comment

16 − eight =