Ден на влюбените или Ден на имащите нужда от любов

Свети Валентин се отбелязва на 14 февруари в някои страни като Ден на любовта. На тази дата двойката изразява любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Традиционно се празнува в англосферата (Valentine’s Day) и някои страни от Южна Америка (като „Празник на любовта и приятелството“). След 90-те годни на 20 век добива известност и на други места (предимно в Третия свят), основно от рекламни кампании на производители на цветя и сладкарски продукти.

Всъщност се питам за тези българи, които днес празнуват Деня на влюбените, влюбени ли са или отчаяни?

Нужен ли ни е на нас този чужд празник, за да покажем предимно в социалните мрежи, колко много сме обичани и ТО ДНЕС? Еднодневна ли е любовта, която афишираме и изразяваме с кутия бонбони на промоция или плюшени сърца, които хващат прах по щандовете целогодишно.

Аз по-скоро си мисля, че повечето от празнуващите този празник днес, не са толкова влюбени, колкото имат нужда да бъдат обичани. Имат нужда от внимание, от ласка, от мил жест и залагат на една дата от календара, на която за един ден получават всичко това, което им липсва през останалото време.

На този ден, много хора трябва да се замислят. Да си дадат сметка, че любовта се “празнува” цяла година и трябва да обичаш човека до себе си всеки ден, а не само на 14-ти февруари.

А на тези, които днес няма да прехласнат прекалено много по розовия цвят и сърчицата им казвам НАЗДРАВЕ и честити Трифон Зарезан. Обичайте се цяла година, наблягайте на милите жестове и уважавайте човека до вас!

Подобни

Leave a Comment

1 × 2 =