Днес отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на Холокост

Днес светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокост. Датата е приета от Организацията на обединените нации през 2005 година.

На 27 януари 1945 година в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау влизат съветски войници. Те намерат и освобождават 2,819 затворници, сред тях 180 деца на възраст под 8 години. Много от оцелелите днес живеят в Израел. Тези хора са свидетели на страшния и безпрецедентен геноцид на еврейския народ, на опити да бъдат изтрити от лицето на земята не само евреите, но и паметта за тях. До отварянето на вратата на Заксенхаузен тогава оставали още 84 дни. Холокост се нарича изтребването на приблизително шест милиона европейски евреи по времето на Втората световна война от Нацистка Германия. Други етнически, политически и социални групи също са били преследвани и унищожавани от този режим.

Ако се вземат предвид и нееврейските жертви, общият брой на загиналите се оценява на девет до единадесет милиона. Истинността на доказателствата за Холокоста, броят на жертвите, както и твърденията за масови екзекуции с газови камери се оспорват от някои историци и публични личности. В редица европейски страни, предимно тежко засегнати от идеологията на националсоциализма като Германия, Австрия и Франция, отричането на Холокоста се счита за престъпление.

Всеизвестен факт е, че 48-те хиляди български евреи са спасени от депортация в лагерите на смъртта. Въпреки това, в периода 1941-1944 година, когато страната ни е в съюз с хитлеристка Германия, на евреите са наложени сериозни ограничения и рестрикции. Още през декември 1940 година Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който поставя началото на държавно организиран тормоз и преследване на евреите в България.

Още при внасянето на законопроекта видни интелектуалци и общественици, сред които Елисавета Багряна, Тодор Влайков, Елин Пелин, Стоян Чилингиров, Григор Чешмеджиев и други, се обявяват против и подписват протестно писмо.  Известни са няколко опита за изселване на българските евреи. Те са неуспешни, заради съпротивата на гражданското общество в лицето на председателят на народното събрание Димитър Пешев, митрополитите Стефан и Кирил, Лекарският съюз, Съюзът на писателите и спортно дружество „Славия“  и много обикновени хора.

Над 11 000 евреи от т.нар. Нови земи (Македония и Беломорска Тракия под българско управление) са транспортирани под германско командване до пристанищата в Лом и Видин и от там са изпратени в лагери в Полша и Германия. Малцина от тях оцеляват и се завръщат след това. Спорен е въпросът какво е българското участие в тази акция и дали изобщо е било възможно депортацията им да бъде предотвратена. Важно е да се знае, че тези евреи не получават българско гражданство, докато останалото население в новоприсъединениете или окупирани земи са български поданници.

Подобни

Leave a Comment

4 × one =