Забележителна липа на повече от век бди над НУ “Княз Борис 1” в Шумен

Липово дърво на възраст повече от 100 години краси двора на едно от най-старите школа в Шумен – НУ “Княз Борис 1”. Всъщност, с голяма сигурност може да се твърди, че дървото си е на мястото много преди да бъде започнато строителството на първата сграда на училището през далечната 1907 година. Историческата справка сочи, че на 2 май тогава, подкрепяни от шуменското училищно настоятелство, родителите на децата от бедния тогава (а и сега) квартал “Гривица”, започват със собствени сили и средства строителството на бъдещото школо.

В един студен януарски ден на 1908 година училищният двор е огрят от усмивки на малки и големи- сградата е готова и учениците се приютяват в нея. През следващите няколко тежки военни години – на размирици, на глад и болести, училището не затваря врати. През неговите стаи преминават деца от различен произход, заедно споделят радости и тревоги, жертвайки много за да придобият така ценните умения по четмо и писмо. Но да се върнем към конкретния повод за написването на тази статия.

Настоящият директор г-н Валерий Георгиев, който е на поста от 1993 година, бе достатъчно учтив и ни предостави снимка на училищния двор, правена вероятно през първите няколко години след откриване на школото. На черно-бялата фотография ясно личи, че липата си е там, в целият си блясък, но не саморасляк, а засадена умишлено поне 10-15 години преди изобщо тук да се появи средището на науката.

По думите на директора, най-вероятно на терена на началното училище, преди Освобождението през 1878 г., е имало турски военни гробища. Традиция от памти века била при кончина на някой големец, на гроба му да се сади дърво. Видният военен историк Мишо Йорданов, който потърсих за потвърждение на достоверността на тази история, изрази съмнение във версията за засаждане на липа на евентуален гроб на военноначалник. Според него, гробища е имало в този район, наблизо са били и казармите, но в този случай със сигурност липата трябва да е на повече от 140 г. Това е наистина малко вероятно.

Годините се нижат една по една, липата остарява и помъдрява, ставайки мълчалив свидетел на съдбите на стотиците и хиляди деца и техни родители, пъплещи като мравки наоколо. Преди няколко години обаче г-н Валерий Георгиев, като един съвестен ръководител, забелязва, че дървото започва да загнива и решава да търси начини за удължаване на живота му. Определено не му се е искало да бъде отсечено и захвърлено в огъня, заедно с историите, които пази. Така, той потърсил за съвет и евентуална помощ инж. Веселин Василев, заместник- председател на Съюза на ландшафните архитекти в България.

С целият си колорит, архитекта се явил в двора на началното училище и останал смаян от видяното. След щателен оглед на състоянието на липата, инж. Василев си заминал и след три дни се върнал с експертиза, в която приложил стъпките за оздравяване или както го наричат на „техен“ си език – саниране на Tilia perifolia (липа сребролистна). Няма да се впускаме в подробности по набелязаните мерки, само ще споменем, че според него, дървото има няколко много важни предназначения в случая: създава сянка и комфорт чрез голямата и широка корона; подобрява климата на дворното пространство; има екологична функция за околното пространство на училището и пречиства въздуха, както и оздравителна функция чрез излъчваните фитонциди.

По проект на Министерството на околната среда и водите, миналата година в двора на училището са извършени ремонтни дейности, като в тях са включени и мерките за спасяването на това дърво. Премахнато е захралупяването, изрязани са изсъхналите клони, опреснени са старите отрези, поставени са подхранващи сонди и т.н. Всичко това е станало под ръководството на инж. Василев, тъй като строителните фирми не разполагат със специалисти от подобен тип и ако действат сами, много вероятно е да окепазят съвсем впечатляващотo дърво.

Срещнах се с инжинера и той надлежно обясни, че има възможност дървото да бъде обявено за защитено по Закона за биологичното разнообразие. Тогава, за поддръжката му ще трябва да се грижи общината. Според него обаче, това е нож с две остриета, тъй като върху едно защитено дърво, се забраняват всякакъв вид последващи манипулации. Ако училищните власти в НУ „Княз Борис 1“ изпълняват надлежно заръките му, той гарантира, че дървото ще живее още 100 години!

Още по-любопитно е, че липата, която бди повече от век над школото си има „другарче“ – стар масивен дъб, горе долу на същата възраст. До момента по него не са правени сериозни манипулации, целящи съхранението му за следващите поколения. Стойността му, изразена в левове, е по-голямата от тази на липата, добави инж. Веселин Василев и категорично заяви, че в никой друг двор на шуменско училище не присъстват толкова стари и ценни растения. Разговорът ни постепенно излезе от коловоза на конкретната тема и залитна към наболелия проблем за състоянието на растителността в градската среда на Шумен.

„Ролята на дърветата се засилва все повече в епохата на урбанизация и пренаселване, масова употреба на автомобили и отопляване с твърдо гориво. Повечето управници обаче не го разбират. Трябва да се знае, че растителността е най-евтиният начин за неутрализиране на вредните емисии. Дърветата произвеждат много кислород, поглъщат въглеродния диоксид, явяват се и бариера срещу вредните прахови частици, охлаждайки същевременно въздуха“, разказа ми инж. Василев и то с видима страст и вълнение.

Сподели ми под сурдинка, че дърветата на повече от век в град Шумен, не са толкова много. Най- стари вероятно са кестените в парк “Кьошкове”. Засадени са там от опитни градинари преди 130 години. В “Градска градина” пък се извисява гинко билоба, която обаче е на не повече от 80 лета.

И така, НУ “Княз Борис 1” вече 111 години прибира под стрехите си жадните за знания малчугани, които ежедневно огласят двора му с детска глъч, придавайки му живинка и разбира се, неподправен колорит.

Подобни

Leave a Comment

2 × 5 =