За душите, които още носят тела …

Какво са хората, какво са телата, какво е живота, какво е душата …

Всичко е просто шепа пепел и сълзи…

След пепелта остават само мъката и сълзите, на душите – носещи тела…

Малки прашинки, носени от вятъра – разпилени от съдбата…

Не е страшен края на живота – страшно е началото!

Страшно е, когато се родиш, започнеш да обичаш и започнат да те обичат. Страшно е, когато си човек!

Човекът – прашинка!

След живота, изпълнен със страх и несигурност идва и момента за раздялата…

Раздялата е винаги трудна, макар и последна. Раздяла, в която тялото остава завито под белия чаршаф на пътя, а душата се е извисила в небето…

Раздяла, която напоследък сами предизвикваме. Тази е трудната раздяла, а болката от нея остава за нас, които още носим тела върху душите си…

На тези, които се възкачиха – вечен покой!

На тези, които сме още тук на земята – пазете си телата, пазете си и душите!

Екипът на Strelabg.com изказва своите съболезнования на семейството и приятели на малката Никол, която ще остане за винаги на 9 години и баба ѝ  Николинка.

Поклон…

Подобни

Leave a Comment

thirteen − 10 =