Навършват се 173 години от рождението на Капитан Петко Войвода – защитник на Родопите

Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, по-известен като Капитан Петко войвода, е български хайдушки войвода и революционер, посветил живота си на освобождението на беломорските българи, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция от всички народности и вери.

Роден е на 6 декември 1844 г. в голямото тракийско село Доган хисар, Дедеагачка околия, Западна Тракия, а днес се намира в границите на Гърция. Едва седемнайсетгодишен, на 6 май – Гергьовден 1861 г.хваща хайдушките пътеки и става войвода на малка чета от седем хайдути , за да отмъсти за смъртта на своя брат Матю и братовчед Вълчо, убити по заповед на местния турски бей. Не след дълго успява да ликвидира Мехмед Кеседжи бей и неговите джелати убили Матю и Вълчо. На 16 юни 1861 година при село Бахшибей разбиват турската потеря, като убиват двама и тежко раняват още няколко турци. След още няколко успешни боя четата на Петко войвода става легендарна.

На 6 януари 1863 г. една потеря от 130 души открива и обгражда четата край селото Исьорен в Еноската кааза. Двама се убити, а Петко войвода заедно с трима свои другари са ранени, пленени и хвърлени в затвора в Гелибол. Те не се отчайват и организират бягство, но са заловени и преместени в Солен в затвора “Камлъкуле”. Там са подложени на жестоки инквизиции, но не издават останалите си другари. Турците решават да ги прехвърлят в затвора в Драма. По пътя хайдутите успяват да се избягат отново , но попадат на турска засада и всички, освен Петко Киряков са пленени. През 1864 г Петко сформира нова чета.

През юни същата година води тежки боеве с турските потери юни при крепостта на Момчил Буруград, при езерото Буругьол , Ксантийско и в планината Саръкая, Маронийско. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата прочутият кърагасъ Осман ага, който победил преди това четата на Ангел войвода . Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е победен, заловен и опозорен от Петко войвода . Заради това когато се връща в Одрин , вбесеният паша го хвърля в затвора. През август и септември същата година Петко войвода и неговата чета водят успешни боеве с турците в планините Карлък и Шапкъна, край Гюмюрджива.

През есента на 1864 година българският войвода е привлечен към гръцките борби за освобождение. Заминава за Атина, където постъпва като слушател във Военното училище. След това предприема революционна агитационна обиколка в Македония. През 1865 г. се среща с легендарния борец за свободата и обединението на Италия, Джузепе Гарибалди. През 1866 г. двамата организират прочутата “гарибалдийска дружина” в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. При пристигането си на остров Крит, на Петко Киряков е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа срещу турците в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието “капитан”. Въпреки че проявяват голяма в боевете с турците, волонтирите на Гарибалди не могат да спрат настъплението на турските войски и въстанието е удавено в кръв.

След въстанието живее за кратко в Александрия в Египет, Марсилия във Франция, Италия, в Македония и в Атина, Гърция ,откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.Запознава се с редица известни революционери. От хайдутин става съзнателен борец за освобождението на поробената си родина. На 12 май 1869 г. капитан Петко войвода събира четата от 82 души и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами “правят инспекция” на турският гарнизон в крепостта Сир, остров Митилин/ Лесбос/ и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в Енос при устието на река Марица.

През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с потери в Дедеагачка, Еноска и Кешанска околии и успява да ги отблъсне. През 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата на Петко войвода Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите Петкови помагачи . Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на Фере Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за “самоуправен владетел” и му плаща “налог” 6000 златни турски лири. Петко Киряков написва Устав на създадените от него революционни комитети. Дружината му се структурира със свои бойна част-“четници”, тилова част-“ятаци”, разузнаване – “шпиони”, счетоводство – “каса”, снабдена е с добро оръжие и с палатки.

През 1873 г. дружината му достига до петстотин души и става въстаническа. Петко войвода създава устав и печат с надпис „Тракийска революционна българска дружина”. През Руско турската Освободителна война 1877- 1878 г., капитан Петко войвода с четата си от 300 души води девет тежки сражения с турците в Родопите и Беломорието, брани местното население от издевателствата на башибозука и всява паника всред врага с внезапните си набези. Постепенно изтласква турците и създава свободна територия с център град Марония. Участвал с четата си в разгрома на башибозушки и дезертьорски турски части в Родопите, водени от английския офицер граф Сен Клер или Хидает паша. В тези боеве получава тежка рана и само благодарение на усилията на руските военни лекари, оживява.

За съжаление, след жестокия Берлински конгрес на Великите сили, голяма част от Тракия и Родопите остават отново под турско робство. След войната, капитан Петко войвода заминава за Русия. Там е представен на император Александър II .Той го произвежда в чин капитан от руската армия, награждава го с орден за храброст “Георгиевски кръст” за участието му във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко Киряков скоро продава и се връща в България. През 1880 г. година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от Казанлък. Голяма е ролята и значимостта на капитан Петко войвода за тракийското движение.

Петко войвода е сред основателите на Демократическата партия във Варна.През 1891 г. е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. При обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението в Киевска губерния. Петко Киряков е хвърлен във варненската тъмница и е изтезаван сто и четиридесет дни. Без капчица уважение към заслугите му за свободата на България, жандармите го малтретират по височайшата заповед на градоначалника на Варна Спас Турчев, а турците живеещи във Варна, срещу които е воювал цял живот, му помагат с каквото могат, за да си стъпи на краката.

С разбито здраве след излизането му от затвора е интерниран в Трявна. Вследствие на тормоза и жестоките инквизиции във влажните килии на Варненския зандан, се разболява. Огорчен до дъното на своята душа от гаврата с него, той, който участва в повече от сто боя с турските поробители и има над тридесет рани от ятагани и куршуми, издига черно знаме върху покрива на къщата, в която живее и изрича паметните думи по адрес на управлявашата дворцова камарила на Фердинанд и Стамболовистка крика: „Те погребаха България!”.

След падането на Стамболов на 18 май 1898г. той се връща във Варна, но на 19 февруари 1900г. умира скоропостижно на56 годишна възраст.

Снимка: Актьорът Васил Михайлов в ролята на Петко войвода

 

Подобни

Leave a Comment

one + 8 =