Почитаме Св. великомъченица Параскева

На 28 октомври Православната църква почита св. великомъченица Параскева от Икония. Светицата е една от трите мъченици с име Параскева (Петка) и е особено обичана и почитана от християните.

Родом е от Икония, Мала Азия, поради което е наричана Иконийска. След смъртта на благочестивите си родители тя повярвала в Христос и пожелала да остане девица. Заради вярата си е подложена на големи мъчения по време на император Диоклетиан, поради което Църквата я провъзгласява за великомъченица.

След многобройните изтезания, от които тя излизала винаги невредима, била посечена с меч.

“При Диоклетиановото гонение на християните тя била заловена и изправена на съд. Очарован от пленителната й красота, съдията запитал войниците:

– В какво е наклеветена тая хубава девойка? Бива ли да се погубва такава бляскава красота?

След това се обърнал към света Параскева:

– Кажи ми как се казваш, девойко!

– Аз съм християнка, Христова служителка – отговорила твърдо тя.

– Не искам да чувам такива думи – казал съдията.

– Твоята хубост ме прави кротък, но думите ти възбуждат гнева ми! Питам те за името ти.

– Трябваше по-напред да ти кажа името си, което ме води към вечния живот. Сега ще ти кажа с какво съм именувана във временния живот. Моите родители са ме нарекли Параскева, понеже съм серодила в ден “параскева”. Параскева е ден на доброволните и животворни страдания на нашия Господ Иисус Христос. Родителите ми всеки петък прекарвали в пост, молитви и добри дела. А аз, тяхната дъщеря, съм се родила в тоя ден. Затова съм наречена Параскева. От младини мислите ми са насочени към Христовите страдания. – Това са празни приказки – рекъл съдията.

– Съгласи се по-добре да станеш моя съпруга. Ще имаш голямо богатство. Ще те почитат всички.

– Не желая да се омъжвам – отговорила девойката.

– Искам да принадлежа само на Господа Иисуса. Негова невеста искам да стана…

– Не погубвай младостта си – рекъл й съдията.

Девойката възразила на съдията:

– Не мисли за временната красота, която цъфти и прецъфтява. А помисли за своята душа, защото те очаква вечно мъчение! Съдията се ядосал и заповядал да бият жестоко, безмилостно девойката. Изранена, едва дишаща, тя била хвърлена в тъмница. На другия ден я видял съвсем здрава и се почудил. Нямало по нея ни следа от ужасните рани. Лицето й сияело. През нощта, когато тя полумъртва лежала в тъмницата, явил й се ангел Господен, цял в светлина, със златен пояс на кръста. В ръцете си държал оръдията, с които били причинени страданията на Господа Иисуса Христа.

Той й казал:

– Ето какво ти донесох за утеха – честния Кръст; трънения венец на Христа; копието, с което прободоха ребрата му; тръстта, която начерта опрощаването греховете на света; гъбата, която изтри престъплението на Адам. Стани, изцелява те Христос!

Изправена пред съдията, утешена, спокойна, здрава, силна, Параскева изявила желание да отиде в езическия храм. Езичниците наоколо са зарадвали, като помислили, че тя най-после се е склонила да са поклони на идолите. Всички тръгнали към капището, начело със съдията. Като влязла вътре, светицата призовала името на Христа и идолите паднали на земята. Разгневеният съдия заповядал изповедницата да бъде жива изгорена. Поставили я сред грамаден, лумнал нашироко огън. Светицата се помолила на Бога, като си спомнила тримата момци в огнената пещ и страданието на света първомъченица Текла. Пламъците не я опалвали, а засегнали някои от езичниците, които се опитали да ги усилват.

– Велик е християнският Бог! – викал народът, струпал се гъсто около грамадната клада.

Съдията заповядал да отсекат с меч главата на Параскева. На другия ден след блажената й кончина той внезапно загинал. Всички изтълкували ненадейната му смърт като Божие наказание заради светата девица.

Тленните останки на светата великомъченица Параскева били с чест погребани от християните в нейния дом. Над гроба й ставали изцеления от всякакви болести.

Днес имен ден имат Параскева, Лъчезар, Лъчезара.

Подобни

Leave a Comment

four × two =