Тони Димитрова: Публиката в Шумен е много топла, винаги ми е било хубаво тук

Любимата на много българи Тони Димитрова изнесе невероятен концерт-спектакъл под надслов „Моите неизпратени писма“ пред верните си фенове в Шумен. Стотици наши съграждани пяха и плакаха заедно с нея.  „Ах,морето”, „За тебе хората говорят”, „Обещания”, ”Танго в полунощ”… Това са само част от шедьоврите, които несъмнено са записани отдавна със златни букви в историята на българската музика. Малко преди да излезе на сцената в ДКТ „Васил Друмев“, Тони Димитрова се съгласи да отговори на въпросите на нашия репортер Жулияна Стоянова!

Имам невероятната чест да застана очи в очи с една от любимите ми певици. Това обаче не е първото ви участие в Шумен. Какво впечатление оставя у вас тукашната публика и града ни като цяло?

През годините съм пяла няколко пъти тук, по различни поводи, и на различни места. Пяла съм на площада, в Младежкия дом, на фирмени тържества. Общо взето, доста пъти съм идвала в Шумен, и по избори съм пяла даже. Винаги ми е било много хубаво. Публиката тук е много топла.

Градът е много красив. Ходила съм на Мадарски конник, който също е на близо. Разхождала съм се на Шуменското плато, където преди години пях на фирмено парти на един красив заслон.

Концертът, който ви доведе този път при нас, е под надслов „Моите неизпратени писма“. Всъщност, до кого не успяхте да ги изпратите?

Писмата са седем на брой. Може би, някой ден ще напиша и още. Това са стружки от душата ми. Има писмо до майка ми, която си отиде от този свят. Има до дъщеря ми, която е вече млада госпожица на 18 години. Има писмо и до моите любови.

Споменахте за дъщеря ви, за която разбрахме, че вече се ориентирала към актьорската професия. Как се случи това?

Актьорството въобще не е лесна работа. В нашата професия също се изискват актьорски умения. Ако някой си мисли, че всичко е блясък, високи токчета и грим – не е така! Всичко е голям и чудовищен труд. Аз съм я предупредила за това, че ако ще се отказва лесно, ако мисли, че нещо може да я уплаши и, че всичко е само цветя – по-добре да спре от самото начало. Иначе, ходи всяка седмица в София при актрисата Албена Михова, която ми е голяма приятелка, а в Бургас ходи при още един много талантлив човек – Христо Симеонов, който е режисьор.

Когато се качите на сцена, винаги сте усмихната, лъчезарна и толкова енергична. От къде черпите тази сила?

Хората идват в залата, за да ме чуят. Никой не трябва да разбира, че имам проблеми – било то лични, професионални или здравословни. Ако публиката разбере по лицето ми и по лошото ми представяне, че нещо с мен не е наред, то не би трябвало да излизам да пея. Пък и има нещо друго… Когато изляза на сцената – виждам лицата на хората. Аз ги наблюдавам,търся ги, за да им ги видя и така…

Има ли някое ваше участие, което може да наречете неповторимо?

О, аз мога много да разказвам за моите концерти. Имам много прекрасни концерти и имам много, които да запомня. Но и горчиви. В смисъл, рядко се е случвало, но има.

Дори  не мога да си го представя.

Ами по-скоро мога да ги нарека лоши комбинации. Примерно, през 2016-та година в Радомир. Аз трябваше да пея преди Криско. Ние сме изпълнители от две различни категории. Публиката ни е коренно различна. Това беше наистина лошо съчетание, за което разбира се, нито аз имах вина, нито той. Децата в голямата си част не са моята публика и не трябва да са, защото ако бяха, значи нещо не е наред. Просто всяко поколение си има своите изпълнители.

Случвало ми се е подобно нещо и в Разград, където пяхме на площада преди избори. След нас трябваше да излезе нашумяла поп-фолк певица. Ние пеем, а едни хлапета застанали отпред и викат нейното име – да излезе. Това бяха най-дългите ми песни… И в един такъв момент се питаш – добре де, чакай малко? Това те трови и се чудиш за какво дойдох тук, нали? Това са – само два случая, за които се сещам, но през годините е възможно да е имало и други.

А за останалите ми участия и концерти – мога да кажа, че съм изключително благодарна на Господ, че ми даде тази възможност да усетя какво значи обичта на публиката.

Коя е песента, която е запечатала в себе си най-голямата частица от Тони Димитрова?

В много песни се припознавам. Още след излизането на първия ми албум си мислех, че песента, която най-добре ме изразява е „Някой ден“. „Някой ден в някой късен влак ти ще ме съзреш…“. Тогава може би съм търсила това, но после започнах да се намирам във всяка песен. Намирам се във „Ах, този дъжд“, „Обещания“ в „Глътка живот“ също.

Но знаете ли, по-хубавото е, че и хората се припознават в песните ми. Десетки пъти ми се е случвало да ми го казват. Просто имам и щастието да работя с изключителни поети. Аз не работя с текстописци – аз работя с поети!

Евгени Минчев, който ми е много близък приятел, плаче зверски на „Първите две сълзи“. Сега на 14-ти ще пея в София, където той ще дойде и знам, че на тази песен пак ще плаче и то много…

И за финал, пожелайте нещо на вярната ви публика в Шумен.

Много добри емоции и много, много здраве. Има една приказка, че злото няма почивен ден, а  моята е, че доброто няма почивен ден. Наистина, пожелавам на всички – нека доброто за тях да не почива. Лично аз, ще водя война с лошотията и на всяко зло – ще отговарям. Нека и те да не мълчат!

Подобни

Leave a Comment

six + 18 =