„Нищо истинско не остана вече на този свят“, каза Жана. Жана е на 73 години и е онези възрастни жени, които всеки един от нас познава. Има ги във всеки град и село. Има ги в кварталните магазини, пред блока – седнали на някоя пейка…
Видях Жана минавайки пред един от новосанираните блокове в Шумен. Тя стоеше сама на пейка до входа и чакаше някого. Аз спрях на сянка близо до нея, като дори от начало не я забелязах.
Тъкмо, когато тръгвах чух думите, които тя сама си промърмори „Нищо истинско не остана вече на този свят“.
Тук ще спестя разговора, който проведохме, защото намесихме чисто битовите проблеми, политиката и живота, но Жана ме накара да се замисля над неща, които ни заобикалят всеки ден, а ние ги приемаме за все по – нормални …
Кое е истинското, което ни остана ?!
Колко сме истински и ние самите ?!
Дрехите – реплика, косата – екстеншън, лицето – грим, устните- ботокс, гърдите – силикон, ноктите – удължени… Това е само лъжата, която обличаме и слагаме върху себе си. По – страшен е фейка, който допускаме да влезе в нас.
Фалшиви усмивки, фалшиви чувства, фалшиви новини, фалшива благотворителност, фалшиви думи, фалшива храна…
Фалшиви хора ?!
Социалните мрежи се напълниха с фалшиви профили и тролове, защитаващи нечии желания и интереси.
Появиха се „новинарски“ сайтове, които те карат да губиш връзката с илюзия и реалност. Тези сайтове дори посегнаха на хора като Михаел Шумахер, Стоянка Мутафова и Лили Иванова…
Фалшиви полицаи започнаха да мамят по телефона възрастни хора.
Фалшиви доброволци организират благотворителни акции, за да изкарат някой лев, тъй като е по – лесно от това да работят.
Фалшиви лекари убиват с фалшиви диагнози …
Спирам, защото думата фалшив започна да ми се обезсмисля … Всъщност и думата истински …
