141 г. от рождението на Васил Коларов

На днешния ден се навършват 141 години от рождението на Васил Коларов – български политик, ръководител на БКП и Коминтерна.  Коларов е роден на 16 юли 1877 г. в град Шумен. Завършва гимназия във Варна през 1895 г., а като учител в Никопол 2 години по–късно основава местна организация на БРСДП. Следва право в Екс ан Прованс и завършва в Женева през 1900 г. Адвокат е първоначално в Шумен, а от 1904 г. и в Пловдив.

След русенското разцепление на партията на 6 юли 1903 г. той остава при тесните социалисти на Димитър Благоев, като става член на ЦК на партията през 1905 г., бидейки такъв до края на живота си. За разлика от съратника си Георги Димитров взема участие в Балканските войни като запасен офицер. През 1913 – 1923 г. е неизменно избиран за депутат в XVI – XX ОНС (19 декември 1913 – 11 юни 1923 г.), ръководи българската делегация на II и III конгрес на Коминтерна (2 – 6 март 1919 г. и 19 юли – 7 август 1920 г., когато на път за Петроград през Варна и Одеса е арестуван, заедно с Димитров в Кюстенджа на 3 юли 1920 г. и освободен след две седмици по настояване на съветския външен министър Чичерин ) като през 1922 г. става негов генерален секретар  до 1924 г.

Именно в качеството си на генсек на Комунистическия интернационал той критикува с писмо от 2 юли 1923 г.политиката на неутралитет на БКП след 9 юни 1923 г., следвана от Димитър Благоев и Тодор Луканов и се завръща в страната, за да ръководи прочутото събрание на 5 – 7 август 1923 г., взело решение за избухване на Септемврийския метеж на 22 срещу 23 септември. По предварително осигурен канал през Пирот и  Ниш двамата с Димитров напускат България след потушаването на бунта.

След смъртта на Димитър Благоев през 1924 г. Васил Коларов застава начело на Задграничното бюро на ЦК на Българската комунистическа партия (тесни социалисти). След Лайпцигския процес през 1933 г. той е изместен от този пост от придобилия международна популярност Георги Димитров. През следващите години Васил Коларов заема различни научни и политически постове в Съветския съюз и коминтерна.

През 1945 г. се завръща в България. След изборите на 18 ноември 1945 г. е избран за председател на XXVI ОНС (до 6 ноември 1946 г.), а след вота на 26 октомври 1946 г. става и председател на 6 ВНС (до 21 октомври 1949 г.). В правителствата на Кимон Георгиев и Георги Димитров е външен министър (11 юли 1947  – 6 август 1949 г.) и като такъв ръководи българската делегация при подписването на Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г., с който спасяваме Южна Добруджа и Родопите.

След премахването на монархията в България е председател на Временното председателство на републиката и изпълнява функциите на държавен глава до приемането на конституцията от 1947. След смъртта на „вожда и учителя на българския народ” на 2 юли 1949 г. и след продължилия 2 седмици национален траур, на 20 юли 1949 г. оглавява и българското правителство.

Взето е решение ръководството на партията да е до голяма степен колективно и действащо под преките напътствия на Йосиф Сталин, като за първи секретар на ЦК е избран Червенков, а Коларов оглавява Министерския съвет. Същевременно той е поставен в изолация – заради здравословното му състояние Политбюро решава да му се осигури „абсолютна почивка“ за два месеца, като бъде посещаван само от Червенков, „преди обяд и в продължение на не повече от половин час“.

Избран от парламента за премиер на 18 януари 1950 г., на 23 януари Васил Коларов внезапно умира, без да е навършил 73 г.

Коларов има две деца – Петър и Никола  от брака си с Цветана Коларова.

От 1950 до 1965 г. в негова чест Шумен носи името Коларовград.

Източници: Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“; Огнянов 2008; Стенограми от заседанието на Шестото Велико народно събрание; bgurdev

Снимка: Малина Петрова

Подобни

Leave a Comment

10 − seven =