142 г. от смъртта на Панайот Волов – Апостол на Априлското въстание

На днешния ден се навършват 142 г. от смъртта на един от дейците на националреволюционното движение и  апостол на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание – Панайот Волов.  Роден е в Шумен в занаятчийско семейство през 1850 или 1851 г. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си роднина Маринчо Бенли продължава обучението си в Болград, Букурещ, Одеса и Николаев (1869 – 1873).

Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в град Николаев е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.

През 1875 година Панайот Волов попада в Русенския затвор. Историята е изключително интересна. По това време, на българска територия се строи жп линията Каспичан – Шумен – Ямбол и във тази връзка у нас се намират редица европейски инженери. Между тях и местната младеж възниква конфликт, стига се до сбиване, а в основата му стои желанието на един от инженерите да се ожени за красивата българска девойка Василка Константинова.

Волов е набеден за главен виновник и заедно с други участници е хвърлен в затвора. Там той се разболява тежко, което дава повод на Баба Тонка Обретенова да убеди османците, че е неин роднина и да го вземе в къщата си, за да го лекува. След като възстановява сили, Волов преминава с „тайната поща” (създадена още по времето на Раковски и доразвита от Левски) за Влашко, за което му помагат Иларион Драгостинов и Никола Обретенов.

Участва в подготовката на Старозагорското въстание. Определен е за апостол и действа в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Панагюрски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.

В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. Макар и определен от БРЦК за главен апостол, с развитието на събитията, Волов отстъпва тази чест на Бенковски, пренебрегвайки личната слава и гордостта в името на общото благо. За това решение той споделя на Захари Стоянов:

„Аз му отстъпих доброволно, защото е по-достоен от мене.“

Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до градчето Панагюрище. На него юнаците полагат клетва да служат вярно и до смърт на отечеството. Въпреки че е планувано за месец май 1876 година, въстанието избухва преждевременно именно в този революционен окръг. Това се случва на 20 април, когато Тодор Каблешков изпраща до ръководството в Панагюрище така нареченото „кърваво писмо” (подписано е с кръст, нарисуван с кръв).

Така, в 4 часа следобед, Волов с изстрел известява за началото на въстанието за целия окръг. Започва бунтът Въстаниците успяват бързо да овладеят града. Изграден е военен съвет наречен „Българско привременно ръководство в Средна гора”. При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и вдъхва увереност на населението в борбата му срещу настъпващите османски въоръжени части.

След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува река край Бяла, Русенско на 26 май 1876 г. се удавя.

Близо до лобното му място, край кръговото кръстовище до Беленския мост е издигнат паметник. На неговото име е наречено Средното общообразователно училище „Панайот Волов“ в град Бяла. Родната къща на Панайот Волов в град Шумен е музей.

Източници: Уикипедия, Българска история

Подобни

Leave a Comment

20 + 17 =