15-ти септември – децата тръгват на война

Отминаха времената, когато майките изпращаха синовете си на фронта – сега ги изпращат на училище.

Деца, носещи у себе си агресия…

Агресия, която избухва пред погледите на учители, възпитатели и директори.

Агресия, която води до все повече инциденти на местата, които са предназначени да създават бъдеще, да отварят врати и да възпитават хора.

Агресия, която осакатява, погребва, оставя душевни травми…

Настанаха едни такива времена, в които децата отиват на училище, а от там се прибират в ковчег…

Нещастията стават все по – чести и по – фатални, а вината се прехвърля все по – надалеко и надалеко, а виновни никога няма.

Дали родителите, учителите, средата или държавата – виновен има, но поради общия отказ да се види очевидното много деца страдат, а още повече стават и тези, които причиняват страдание.

Родители – забързани в ежедневни задачи, печелещи мизерни заплати, изнервени до отчаяние, безсилни да погледнат децата си

Учители – хора, практивущи професия, която е загубила авторитета си, искащи по – високо възнаграждение, самите те – изложени на психически тормоз, мъчещи се да дадат знание, което май никому не нужно вече

Директори – нагърбени с отговорности, потънали в бюрократщина, далечни на проблемите в класните стаи, отговарящи за деца, които те самите може би не познават

Държавата – абдикирала, незаинтересована, алчна, искаща, но не даваща …

Общество – високомерно, обвиняващо, гледащо през прозорците – скрито зад перде, спорещо с телевизори, наказващо чрез социални мрежи, искащо промяна – без да полага усилие, навело глава…

Съвкупността от всичко това е равна на агресия, равна е на бой, на неподчинение, на неуважение, на извращения, равна е на смърт…

Виновни има – винаги има, но вината е много голяма и тежка и не се намира кой да я носи…

 

Подобни

Leave a Comment

eighteen − 7 =