152 г. от рождението на Константин Каварналиев – бележит военачалник, родом от Шумен

На днешната дата, само че през далечната 1866 г., във възрожденския Шумен, в семейство на търговец, е роден Константин Величков Каварналиев. Завършва Военно училище в 7-ми випуск и участва като юнкер в Сръбско-българската война, в която командва рота от Пети пехотен дунавски полк. Проявява се в боя при село Алдомировци. За отличие във войната на 3-ти декември 1885 е произведен в чин подпоручик награден с Воене орден „За храброст“  IV степен.

В началото на 1892 г. полага успешно изпит за постъпването във висше учебно заведение. От 27 април 1892 г. до август 1893 г. е командирован в Брюксел за изучаване на френски език и постъпване на Академията на Генералния щаб. Поради липса на свободни места в курса е командирован в Италия. От август 1893 г. до август 1897 г. тригодишен курс в Генералщабна академия в Италия.

По време на Балканската война 1912-1913 г. полковник Коста Каварналиев е началник-щаб на 5-та пехотна Преславска дивизия с началник генерал Павел Христов. С нея води успешни боеве против османските войски в Източна Тракия в състава на 3-та армия в операциите при Лозенград и Люлебургас – Бунархисар. През пролетта на 1913 г. полковник Коста Каварналиев е назначен за командир на 3-та бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия.

През май 3-та пехотна Балканска дивизия е прехвърлена в Македония, в района на град Кукуш. След началото на Междусъюзническата война през юни 1913 г., 3-та пехотна Балканска дивизия поема върху себе си удара на многократно превъзхождащите в числено съотношение гръцки войски. На 23 юни 1913 г. върху позициите на полковник Каварналиев се стоварва огневата мощ на 4 гръцки артилерийски полка. Атаките следват през целия ден. Българските дружини остават без офицерски състав.

Привечер, на самия бряг на езерото умира от раните си и полковник Коста Каварналиев. Последните му думи, според разказите на писателя Антон Страшимиров били отправени към адютанта: ”Поручик Дуров, тръгни по пътя към София и дори да срещнеш един български войник, прати го, за да го туря в боя…” Полковник Каварналиев е погребан на брега на Дойранското езеро, заедно с петима свои войници.

Саможертвата на бригадата и на командира й не е напразна. Благодарение на тях хиляди бежанци от селата в Дойранско успяват да избягат в България и да се спасят от клане, подобно на това в Кукуш.

През 1916 г., когато районът е окупиран от Царство България в чест на Константин Каварналиев е издигнат седемметров паметник на мястото, където е преди това е бил погребан полковникът. Паметникът е на малък хълм, непосредствено до пътя за Валандово, на 3-4 км от Дойран. Като форма наподобява паметниците на Васил Левски в София и на Царя Освободител. На мястото по това време са погребани и петима войници, загинали в боевете през 1916 година.

Монументът обаче е взривен през 1966 г. по време на акция по унищожаване на български военни паметници в Югославия. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. Впоследствие, по инициатива на Сдружение „Плиска”, паметникът е възстановен, но не се получава разрешение от новите македонски власти за поставянето му.

Така паметникът е монтиран в родния град на загиналия – Шумен.
Снимка: bulgarianhistory.org

Подобни

Leave a Comment

eight + two =