31% от жилищата в България са необитаеми, броят им продължава да расте

Броят на необитаемите жилища в България расте. Към момента броят им е 1 220 416 или над 31% от всички жилища в страната. В същото време все повече хора нямат шанс да се сдобият със собствен жилищен имот или имат нужда от подкрепа, за да вземат под наем. Това отчитат от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

От там посочват, че една от основните задачи при управление на жилищния фонд е да се намери начин броят на необитаемите жилища да бъде намален и да се повиши тяхната използваемост. Това е и една от целите, заложени в Националната жилищна стратегия, която е качена за обществено обсъждане на сайта на МРРБ.

В Стратегията се посочва още, че над 91% от фонда е с надеждна конструкция – масивна стоманобетонна, панелна или масивна. Повече от три четвърти от апартаментите в страната обаче са в сгради, които са на възраст над 30 години. Липсата на поддръжка на тези сгради води до бързото влошаване на състоянието им, затова съществува остра потребност от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост, се посочва в Стратегията.

Жилищното строителство непрекъснато расте, а до 2020 г. ще бъдат изградени още около 20 хил. жилища на година. Тези прогнози са направени на база очаквания икономически растеж в страната и нарастващия инвестиционен интерес, който се изразява в търсене на терени и големия брой издадени строителни разрешения.

Броят на жилищата надхвърля броя на домакинствата, а жилищното потребление е сравнимо с това в ЕС (550 жилища/1000 обитатели). Финансовата достъпност до жилище обаче е сериозен проблем. Отношението цена/доход нараства. През 2015 г., по данни на НСИ, цената на жилищата надхвърля над 6,6 пъти доходите. За сравнение през 2013 г. това съотношение е 6,3 или се увеличава делът на хората, нуждаещи се от подкрепа за придобиване или наемане на жилище.

Друг идентифициран в стратегията проблем е, че общественият жилищен фонд е сведен до символичен дял от 2,4%. Той трудно се управлява, поради разпръснатостта му сред частни жилища в етажна собственост, а общините разполагат с ограничени ресурси за неговото поддържане. Изводът е, че е необходимо да се намерят механизми за адаптиране на съществуващия жилищен фонд и рационалното му използване.

Една от идеите е да се реализират изменения в сферата на данъчното облагане, като се  предвидят стимули за предоставяне на необитавано жилище за социални цели.

Подобни

Leave a Comment

eight + 19 =