39 години от смъртта на големия писател Емилиян Станев

 

Никола Стоянов станев (псевдоним Емилиян Станев) е роден на 28 февруари 1907 година в Търново. През 1928 година Никола завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при проф. Цено Тодоров.

През 30-те години в Свободния университет за политически и стопански науки учи финанси и кредит. По-късно става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Първата му книга – сборник с разкази с името “Примамливи блясъци” е издадена през 1938 година. Следващата му книга е сборникът “Сами” , с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още “Вълчи нощи” , “Делници и празници” , “Дива птица” , “В тиха вечер” .

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта “Крадецът на паскови” . След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман “Иван Кондарев”, в който са описани събитията свързани със Септемврийското въстание от 1923 година. Емилиян Станев е автор на книги за деца и юноши: “През гори и води” , “Лакомото мече” , “Повест за една гора” , “Когато скрежът се топи” , “Чернишка” и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания върху историята на България. От този период са романите “Легенда за Сибин, преславския княз”, “Тихик и Назарий”, “Антихрист” и “Търновската царица”.

Удостоен е с престижната международна награда “Ханс Кристиан Андерсен” през 1979 година. Също така писателят е носител на Националната награда “Йордан Йовков” (1975 г.)

Емилиян Станев умира на 15 март 1979 година на 72-годишна възраст в София.

Подобни

Leave a Comment

seventeen + four =