73 години след края на войната: Ветераните разказват…

Изминаха цели 73 години от края на най-голямата касапница в човешката история – Втората световна война. Близо 60 милиона животи са погълнати благодарение на налудничавите идеи на лидери и „вождове“ за световна доминация и расово превъзходство. Заедно с разрушенията на градове, села и инфраструктура, рухват мечтите и надеждите на мнозина. Други обаче отказват да се примирят и повеждат своя борба за освобождение и/или справедливост.

На отбелязването на 9-ти май в Шумен, пред Паметника на загиналите във войните шуменци, присъстваха и малцината все още живи ветерани, взели участие в сраженията срещу хитлеристките сили, като част от българската армия. Известен факт, е че страната ни се включва във войната срещу Германия едва след преврата на 9 септември 1944 г., но в последвалите сражения загиват около 30 000 български войници и офицери.

95-годишният Курти Неделчев Янчев от село Овчарово, Шуменско, е един от участниците във военните действия. По време на сраженията е ранен и е изпратен за лечение в България. Сега живее в град Смядово. Бил е подполковник в Пети артилерийски полк.

„9 септември 1944 г. ме завари на лагер до село Царев брод. На 22 септември тръгнахме с влак за фронта. Първият ни бой бе на Равна Дубрава, а вторият беше срещу Подуево, в Косово. Намирахме се в окопите, когато при нас дойде един старшина и поиска помощ, тъй като немците ни обхождали и вероятно ще ни ударят в гръб. Аз взех бинокъл от един подпоручик, излязох от окопа и забелязах, че от купите със сено пред нас излизат светлини. Стана ми ясно, че под тях са разположени немски бункери. Обърнах се и в този момент куршум ме удари в рамото. Така бях ранен и изпратен по етапния ред в България“, разказа разпалено той.

Курти Неделчев е носител на множество медали за участието си в Първата фаза на войната и по конкретно – в Косовската операция на Втора българска армия.

Операцията довежда до освобождаването на много населени места в Косово поле и до прекъсване на пътя на част от оттеглящите се от Гърция група армии „Е“ на Вермахта.

98-годишният Ангел Бойков от Антоново, Омурташко, също присъства на честванията на празника днес. „Взех участие и в двете фази на войната като част от Дванадесета пехотна дивизия. В първата фаза с нашите части превзехме Прищина в Косово и там изкарах Архангеловден. След края на Косовската операция се прибрах у дома. Участвал съм и във втората фаза в боевете при Драва в Унгария. Краят на войната ме завари в Клагенфурт, Австрия. Върнах се и във Варна бяхме демобилизирани. Аз обаче останах на служба“, разказа той.

Пример за смелост е реакцията му в критичен момент, когато мина ранява негов другар. Ситуацията на фронта е следната. Отстъпвайки от Прищина, немците оставят минно поле, с цел да забавят настъплението на нашите части и да им нанесат загуби.

Сапьорите ни започват действия по разминиране, но един от нашите бива ранен от преждевременно взривила се мина. Тогава, с риск за живота си, Ангел Бойков се спуска към ранения и го измъква, оказвайки му навременна и животоспасяваща помощ.

Има общо 14 ордена и медала за участието си в двете фази на войната. Издал е и 4 книги за събитията от онова време. Към момента живее  в град Шумен.

Подобни

Leave a Comment

one × one =