91 години от смъртта на изтъкнатия литературен критик Боян Пенев

Видният български литературовед и литературен историк Боян Пенев е роден на 27 април 1882 г. в Шумен. Завършва гимназия в Русе (1902) и славянска филология в Софийския университет (1907). През 1907-1908 е учител в София. Частен хоноруван доцент (1909), редовен доцент (1912), извънреден професор (1917), редовен професор (1925) в Софийския университет, титуляр на Катедрата по българска и славянски литератури (1925-1927).

В спомените си негова студентка пише: „Боян Пенев ни четеше лекции по българска литература. Добре си спомням абсолютната тишина, всред която звучеше спокойният му, увлекателен равен разказ за българската литература през 60-те и 70-те години на ХІХ век. Не зная точно в какво беше обаянието на този човек, тази магия, в която ни увличаше. Нещо необикновено се излъчваше от цялата му строга фигура.“

Първите си литературни опити прави в Разград през 1897 г. – разкази, хумористичен очерк и стихотворения. Те остават непубликувани. През 1899 г. като ученик в 5 клас (днес 9 клас) прави превод на откъси на „Белла“ от Лермонтов. Преводът също остава непубликуван. Публичната си творческа дейност започва като студент през 1905 г. с рецензии за отделни книги и театрални представления. Пише рецензия на „Здрави и болни нерви“ от Крафт Ебинг.

През 1906 г. са първите значителни публикации на Боян Пенев. Сред тях „П. Р. Славейковата преводна и подражателна поезия“ в Периодическо списание. През 1907 г. превежда от немски език „Разговорите на Гьоте с Екерман“. През 1908 г. излиза статията „Гьоте у нас“. Във втория сборник „Мисъл” през 1910 г. е отпечатана встъпителната му студия „Посоки и цели при проучване на новата ни литература“. Тази студия е програмна за Боян Пенев. В нея са изложени ръководните и методологични начала като литературен историк, а в голяма степен и като критик.

През 1917 г. излизат от печат първите му книги – „Г. С. Раковски“ и „Захари Стоянов. Априлското въстание“ (в Походна войнишка библиотека, кн. 18). През 1918 г. в походна войнишка библиотека излиза книгата му „Начало на българското Възраждане“. През 1920 г. публикува студията „Христо Ботев“.

Боян Пенев е един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от пьрвите десетилетия на XX в. Творец с ярко изразена индивидуалност и с разностранни интереси, които засягат както литературната история и наука, така и музиката, изобразителното изкуство и други области на човешката духовност.

В продължение на близо две десетилетия негова съпруга и най-близка спътница е поетесата Дора Габе. Когато се запознават, между нея и Яворов тече романс, но Пенев не се отчайва, затрупва я с любовни писма и непрекъснато я ухажва. След като на връзката с Яворов идва край, Дора най-сетне обръща внимание на неуморимия си ухажор, усилията му биват оценени и те се женят през 1909 г. Вдигат сватба в родната Добруджа на булката, където баща ѝ е един от най-големите земевладелци.

Настаняват се да живеят в София, но неусетно обаче в изглеждащия отстрани щастлив брак се появяват пукнатини. Пенев е млад и амбициозен учен и когато Дора забременява той смята, че не му е сега времето да имат дете. Тя прави аборт и след това не може повече да забременее. В края на 1911 г. тя заминава на лечение във Виена, там изтърпява нечовешки мъки, но и виенските лекари са безсилни.

Боян чувства угризения на съвестта, но работата му го поглъща изцяло. Постигнатата вече любов му се струва като нещо делнично, прозаично и все по-рядко усеща сърцето си да се вълнува. Междувременно реколтите в Добруджа са добри, тъстът печели и праща зетя и дъщерята в чужбина. Когато обаче през 1914 г се завръщат от Виена в София, двамата живеят заедно, но все едно че са разведени.

През 1917 г. Дора и Боян заживяват отделно. Причината е връзката му с една от дъщерите на проф. Любомир Милетич – Олга. Смъртта на майката на Пенев в известна степен ги сближава и през лятото на 1918 г. отново заживяват заедно. Но през лятото на 1920 г. Пенев подновява връзката си с Милетич, докато летува в Чамкория. След завръщането си в София той заживява отделно от Дора.

През 1922 г. Олга Милетич ражда момче – Владимир, чийто баща е Боян Пенев. Това дете е основната причина на следващата година Дора Габе и Боян Пенев окончателно да се разделят. Без да се разведат обаче.

През 1925 г. се запознава с Елисавета Багряна. Багряна под негово влияние започва да пише със свободен стих и ритъм.

Когато през 1924 г. ги достига любовта и двамата са женени – той за Дора Габе, а Багряна за Иван Шапкарев, от когото има петгодишен син. Багряна напуска дома си, заживява в частна квартира и през 1926 г. година успява да получи развод.

Влюбените правят планове за съвместен живот. Бракоразводното дело на Боян Пенев с Дора Габе е насрочено за 15 юли 1927 г., но на 25 юни Боян Пенев съвсем неочаквано умира.

Снимка: Култура.БГ

Източници: “Речник по нова българска литература (1978 – 1992)”, Хемус, С. 1994; втор на статията: Ив. Сарандев; Ирена Алексиева, „Боян Пенев – летопис за живота и творчеството му“, slovo.bg.

 

 

Подобни

Leave a Comment

four + four =